Взирал съм се в красотата с часове. И оставам все така недостоен пред нея, неспособен да се приближа. Тази красота поглъща, пленява и поробява, скрива всичко друго и остава единствена. Часове в самозабрава. Посветеност на оставащата вечност.

Шепнел съм и тайни мисли с дни. Колко е омайваща и неописуема. Само тя спира ръката на звяра и го превръща в простосмъртен. Никоя власт не струва без красотата. За нея може би живеем.

Красотата - тя е момента. Вплетена е в своя миг и място. Живее и умира с тях, а очите търсят нейната наслада винаги там и тогава. Спомен, който пазят с всички сили да не избледнява и бранят с всеки ненапразен дъх.

Красотата - тя се среща трудно. Но веднъж познал я, за мен тя е всичко, което някога съм търсел, но не познавал по-рано. Красотата вдъхва смисъл на живота, скъпоценност на миналото и жажда за бъдещето. Човек е склонен да живее за един единствен миг с нея. Тя се преражда във вдъхновението на твореца. Нищо друго не е важно вече.

Красотата е индивидуална. Красота на човека е красотата, която той възприема от света. А тя е различна от тази на всеки друг. Красотата е необходима на света. Тя усмирява всяка лудост и подлудява всяка смиреност.

Красотата е създадена за вечно копнеещо съзерцание, бездънни невъзможни мечти и

неудържимо желание за себеотдаване в нейно име. Тя е всевишен дъх и карма.

10.2007