“Everything is going to change now, isn’t it?”

От сладките моменти на детската любов, изпълнени с необяснима и сладка неловкост  и упоени с нови и непознати силни чувства, до неизвестното бъдеще, криещи безбрежни океани от тайна и непрогонима мъгла на романтична мистериозност, годините се сменят неуловимо и постъпват в златния пясък на времето, неосъзнати, не догонени, не променили. Затова смъртния, пожелал вятър в косите си, получи онзи дар, променящ всичко в част от история, носеща щастие в своята невероятност. Тогава смъртните се превърнаха във векове на предизвикателства, всеки един променящ изцяло същия живот, засипващ с новости и приключения жадуващата за съществуване душа и следваща глава в единствена история на безброй истории.

Беше благословия на блажена карма, пренесла през непреминуеми порти, непреодолени хълмове, кристални градове, битки на съвършенство, вдъхновяваща смелост, любов пренебрегваща времето и пространството, красота, преливаща безмълвна красота, и отдаденост на бледа звезда... Прокрадващо се във времето безсмъртие в мрака; красива омагьосваща съдба, и обреченост на времето; неизцелимо страдание, възкръсващо дори от смъртта; монах и крал във вечна битка за душата; сребърната луна, призрачно красива богиня на любовта; замръзнала смарагдова мечта, събудена през разтопен полусън; търсене на вечна истина в противоречивия хаос на съществуването; всички те се случиха в няколко години, благословени векове на корабокрушения, преоткриване и пътуване до края на света.

Краят на света обаче още не е достигнат. Времето не е свършило. Всичко ще се променило отново и това създава чувството на свит стомах и изпълнена с щастие нервност. Жадувана напрегнатост от идващите вълни, от идващия век. Най-голямото предизвикателство е някъде там, в ледената мъгла на бъдещето. Вълнението, по детски силно, предизвиква сладък трепет на неразочароваемо очакване и ново вдъхновение, удоволствие от красота и мъждив странен блясък, нескрита благодарност за специалността и избраността на живота. Нестихващите спомени от достигнатите недостижими брегове на миналото правят отвъдните земи и небеса на новата година още по-мистериозни, по-предизвикателни, по-желани. Остава изпълненият с вълнение и нестихващи емоции поет дъх и спускането отново по благословеното течение, когато всичко ще се промени и отново нищо няма да бъде както преди.

01.2009