Понякога хората откриват твърде рано какво искат да правят с живота си. Някои никога не постигат това, някои успяват твърде късно, а някои са принудени да го направят навреме. Раковата болест причини това на най-обикновен мъж и го запозна с друг, преживял три сърдечни удара и продължаващ да живее на ръба на собственото си здраве, даващ всичко от себе си за ден повече живот. Между двамата се пораждат много спорове, защото единият счита, че не си струва да се живее под напора на обречеността, докато другият се бори със сетни сили с нея. Дали си струва да имаш шанс над обречеността, дори той да е практически нулев? Те стават приятели и откриват важността на живота, това което го запълва, и обречеността като валидна за другите и не за тях.

Понякога хората нарушават принципи, чиято важност за собствените си стабилност и благополучие не са осъзнавали. В случая на убийство или злополука чувството за вина преобръща всичко, което причинено от случайността, за да поеме тя на устойчивите си плещи поредния инцидент. Но понякога съвестта и посветеността на хората са по-жестоки от реалното наказание и са способни да разрушат много живота, преследвайки навсякъде и обвинявайки в погълнатите от кошмари дни. Но какво става, когато вината се превърне в наслада, а виновният във воин на хаоса? Какво е, когато разбирането е вече изкривено, а справедливостта гола?

Понякога царува рискът. Незнанието кога той да бъде оставен настрана, пристрастяващата му привлекателност за шанс отново и отново, коктейлът от възможност и невъзможност, поглъщат играча. Играта загрубява все повече и повече, късметът работи дори извънредно, докато по-интересният живот не започне да трепери и вълнението от вероятността не бъде последното нещо. Комарджийството с живота винаги добива печален и фатален край.

Понякога се изгубва най-ценното. Мъката по любимия човек променя всичко останало, изчезва желанието и изгубва смисъла. Следва затвореност, животът някога отдаден на един човек, сега се отдава на дух, а страданието може да се излекува само от времето. Сладката мъка изковава нова личност в тялото на старата, така че любовници споделят едно и също душевно болно тяло. Те се преследват като слънцето и луната, въртящи се около една земя, до края на слънцето или на луната или до слънчевото затъмнение в момента на смъртта на изгубената любима, погубила душата на скърбящия, гледащ към небето.

Понякога най-големият враг е единственият или най-голям приятел. Изгубило всичките си приятели момиче остава само с една приятелка – единствената, която винаги е мразела в миналото си. Кога враждата е истинска вражда? Възможно ли е омразата, желанието за разрушение, да бъде превъзмогната и незачитана? Тя е по-добра от безразличието. Няма светлина и мрак, има само конфликт и синхрон между интереси. Има нещо повече от любов и нещо повече от омраза.

Понякога спомените не трябва да бъдат забравяни. В безспорно отиващия си живот се опитваме да запазим колкото е възможно повече моменти с надеждата, че той не си тръгва, че ще сме вечно млади, вечно красиви, вечно себе си. Понякога желанието да съхраним настоящето става толкова силно, че можем да забравим да живеем в него. Такава е историята на един млад човек, отбелязващ всички събития и дати от живота си и знаещ всички тях хронологично и наизуст. Той е историк на собствения си живот, изследващ събития от миналото си, от ранната инфантилна епоха до съвременното тинейджърско време. Отделяйки за припомняне и опресняване на стари събития по- голямата част от деня заради достигнатата си възраст, един ден младежът разбира, че няма какво да въведе като ново събитие, тъй като вече не излиза никъде. Той прекарва ден в подготовка за излизане и необходимата му за целта документация и излиза в очакване на нещо да се случи. И нещо се случва.

Понякога нещата, които възприемаме около себе си, ни правят по-голямо впечатление отколкото сме очаквали. Това е особено вярно за децата, едно от което се привързва към домашната пералня след дълго фиксиране на детските си възприятия върху нея. След време то започва да си обяснява всяко ново нещо чрез пералнята у дома. „ Виж на колата как и перат гумите!” Значението на пералнята в цялото му детство променя и целия му живот.

Понякога най-висшите идеали на човека крият тъмните си страни. Свободата например винаги е била свята цел и движеща сила, олтар на много изгубени жертви и запомнени имена. Но крайността в идеала, предизвикващи толкова много възхищение сред хората, носи най-тъмната страна на този идеал. И най-скритата. Едно момче пренебрегва всички правила. Момчето с най-свободолюбив дух жертва всичко в името на свободата. Оставил целият живот зад гърба си, бродейки из горите през нощта и, бягайки от ежедневието, скитайки се по улиците през деня, той търси истинската свобода, неуморно и жертвоготовно. Но какво е отхвърлил в името на свободата? Преследван от правилата, той се превръща в див звяр за хората. Затворен на дъното на обществото заради безгрижността си, той желае всяка свобода... Подивяващ все повече, той вече не може да носи дори лека раница, защото го ограничава към земята. Ограничен и от собственото си тегло той иска да лети, но не може. Притискан от непробиваеми правила, той започва да се бори със своята мания. Понякога правилата са необходими. Чрез правилата съществува всяка подреденост, включително тази на обществото, благодарение на която хората са оцелели. За да се поддържа обществото, всеки трябва да жертва себе си и свободата си в името на другите. Този избор затваря свободолюбивото момче на дъното на обществото, което то захвърля, а жертването на най-висшия му идеал и основа на живота – свободата се оказва невъзможен ход. Заобиколен от собствен хаос, младежът се опитва да се освободи от ограничаващия го живот и изчезва в пълна мистерия завинаги.

Понякога вихрушката от новости, причинена от дългото им спиране, може да е толкова силна, че човек да се прероди на нов свят, живеещ нов непознат живот след стар неописуем сън. Сляп старец изживява чудото на живота си и проглежда без никога да е зървал света. Какво вижда той? Как би могъл да го опише с остатъка на живота си? Промяна толкова голяма, колкото би могло да бъде прераждане, не може да бъде възприета лесно без истинското преминаване през смъртта. Може да бъде описано само колко неописуема е тя. Новият живот в пробуждане от стария изисква своето съзряване, своето изживяване и остаряване, а времето е толкова малко. И дори след много изживени години на ново начало, впускането по реката на естественото съществуване разкрива нежеланите нови морета и положителното в слепотата – отдаването на значение на сетивността. Ослепявайки се на края на живота си, прогледналия се завръща за непознатия за другите живот на отдаване и чисто чувство на земя под пресъхнало корито.

Понякога всичко, от което се страхуваме в живота си, е самият страх. Той е причината за много ненаправени действия, за много непостигнати мечти при всеки един от нас, за по-неконтролируемо настояще и по-непредвидимо бъдеще. Тридесет и няколко годишен слаб изнемощял човечец притежава фобия от всичко. Предал се под напора на безбройни страхове, той живее на ръба на живота, бягащ, криещ се, но нямащ къде да избяга и къде да се скрие. Изпаднал в безнадеждност от невъзможно трудната битка , той не спира да се предава, но страхът не спира да опустошава дори след нежеланието на побеждавания да се съпротивлява. Потънал в обречеността на непрекъсваемо измъчване, той тръгва на един последен поход срещу грабителя на целия му живот.

Понякога индивидуалността на посвещаването има наистина висока цена. Издигането на все по-високи идеали в резултат на неестественото израстване води до неразбиране, безразличие и игнориране от страна на другите. Повишаването на значителността на себе си води до по-голяма незначителност за другите. Като малка област със собствена часова зона, когато дете знае нещо, което целият свят не знае то вече трябва да избере да спре ли да узнава още, ако това ще го отблъсне от тълпата и ще остане само, или да продължи с цената на всичко. Това се превръща в избор на собствената му зрялост и може би на целия му живот.

Понякога желанието е само по себе си достатъчно. То придава целта, всичко останало е момент на излишна частичност. Богата жена с безкрайно желание променя живота си, купувайки си каруца вместо лимузина и колиба вместо бетонена къща. Когато желанието изгаря, тя не прави разлика между тях. В най-голямата си мечта, където притежава всичко, тя попада на кошмар и преоткрива, че кошмарът и е именно най-голямата и мечта, защото няма какво повече да желае в него. Оставянето на поне едно нещо, което да желае безкрайно и да не може да има, е решението, което открива всемогъщият и образ в реалистичното въображение, изградило кошмарната мечта. Отказвайки се от собственото всемогъщество и задоволеността на безкрайното желание, тя преодолява значимостта на целта в името на значимостта на пътя, стремежът и желанието, доставящи повече наслада от притежанието.

Понякога миналото изгубва значението си и никога вече няма такова. Застаряващ алкохолик с необичайно скучен живот започва да получава непрестанни нахлуващи спомени за неща, които никога не са се случвали. Объркван от всички тези полусънища за и от своето минало, той започва да губи представа какво се е случило реално и какво не е. Чувството за толкова много изминали живота, променя ролята на миналото в настоящето и води до преоткриването на незначителността на една история, историята на един живот, спрямо всички далечни светове, посетени в небивало минало, но изживени и останали в паметта на хиляди живота е предначертан да доведе до нов на милиони и непредвидимо бъдеще.

Понякога изпитанието на живота ни е да приемем това, което сме, да приемем себе си и своята съдба, такава каквато е. Когато обожаваме уникалността и специалността като качество, но мразим собствената си такава заради тежката и същност, се превръщаме в жертва на самите себе си. Младо момиче има дарбата на уникалност и неповторимост, за която тя жадува, но собствените и такива причиняват болка и страдание в живота и и живота на другите. Неутолимата и жажда за уникалност, резултат от нейната собствена такава, изсмуква специалността на жадувания неповторим човек и я превръща в нейна неповторимост. Като пурпурен плевел в зелена градина с малко розови цветя тя не може да живее ако не се храни с уникалност. Преследвана от непрестанна депресия за отчайваща сивота, тя се лута през деня и през нощта, жадна за вдъхновяващи цветя, намира ги и изсмуква странния им цвят, страда и плаче заради това и онова, което е, което не може да спре или поне скрие от себе си. Младо красиво момиче с потенциала на всяка уникалност в нежните и слаби ръце, но с тежката участ на жаждата да ги отнеме, без която не би оцеляла и която не може да спре. Получено насила могъщество, което струва неизбежна жестокост. Страдаща от това, което е, независимо от това, което би могла да бъде, тя трябва да приеме себе си и живота си, поддържан единствено възможен чрез разрушение, причиняващо и болка и още тежест. Тя трябва да приеме цената на своето съществуване като вампир за магия в твърде реалния свят, пурпурен плевел в огромна градина с малко и скрити розови цветчета и още много тайни на пролетта.

12.2008