Преимуществото на последното слънце остава. Животът, той е изгрев и залез, редуващи се, преследващи се, невъзможни заедно, но част от едно и също начало. Светът е там, покрит с безгранично петнисти вечности от светлина и тъмнина, винаги там. Безброй истини, безброй загадки, безброй дълбини, които сме родени да достигнем.

Едно момче стъпва по напуканата земя, творение на природата, принадлежащо на звездите, преследвано от хаоса и преследващо неговото очарование. А сега изтичат неговите дни... завалява облекчаващ дъжд и погасява огъня в дълбините на изчезващия копнеещ дух. Пукнатините, никога не вкусили искрена сълза, сега попиват жадно избавлението на новия полъх и биват освободени. И споменът за онова момче остава запечатан между хиляда страници на непостижимостта.

Това съм аз – скитник между звездите и земята, търсещ своята причина, другата сред тази тук реалност, тайната на цялата Вселена. Аз просто живея. Губя се в паралелни възможности и чезна сред безбройни светове, а вярвам в тайната на всичко и всичко тайно в тази вечна сила. Всяко приключение си струва. А светът е пълен с много смисъл.

Силата, която носи дори малкото пухче от далечното глухарче, е тайна и красива. Тя е преимущество на последното слънце на небето и последната стъпка на земята.