Заловихме съзнание... Затворихме го в собственото му въображение. Сега постоянно го наблюдаваме и следим развитието му в процеса на търсене на изход. Определено до момента направихме интересни изводи...

Събуждане... Размазаната светлина се превърна в размазани образи, които се очертаваха с все по-точни детайли. Съзнанието осъзна всички тях, а след това осъзна себе си. Огледа се. Намираше се в стая без врати. Нямаше прозорци или какъвто и да е процеп, но тази празна стая беше някак светла. Нямаше и каквото и да е осветление.

Още преди съзнанието да е размислило какво прави тук и как въобще да излезе, на една от стените изведнъж се появи врата. Поне така реши съзнанието, понеже не беше съзряло онази врата там. След като в него възникнаха поредните въпроси, то се приближи до вратата и понечи да я отвори...

Но точно тогава тя изчезна. Съзнанието се върна там, където се беше появило... Сега то забеляза, че стените са снежно бели. От тази белота съзнанието не можеше да забележи блясък... Изглежда, защото нямаше откъде да се отрази светлина. В този момент съзнанието се попита дали не светят самите стени, но преди да си даде отговор отново забеляза онази врата, която стоеше сякаш цяла вечност на същото място. Съзнанието се приближи и огледа кестеновата дървесина, от която вратата беше направена, както и напълно равната и повърхност без каквито и да е резби, очевидно вратата беше грубо изработена от някой нескопосан и неталантлив дърводелец. То се пресегна към месинговата и дръжка, но миг преди да я докосне вратата отново беше изчезнала и съзнанието вече виждаше пред себе си само гладката млечнобяла повърхност на стена пред себе си.

Съзнанието реши да побърза и веднага щом въпросната врата се появи отново да премине през нея. За целта то не помръдна и за миг от мястото, където тя се появяваше. Така докато размишляваше дали вратата ще остане отново толкова дълго, колкото беше останала и всеки от миналите два пъти, съзнанието я съзря отново. Но за негова почуда този път вратата стоеше на отсрещната стена, близо до най-далечния ъгъл.

Това накара съзнанието за миг да се почуди дали вратата някак не знаеше къде то се намира. То започна трескаво да мисли как да се измъкне и се премести пак в средата на стаята. След като беше изчезнала след  кратко време вратата отново се появи на същото място до ъгъла. Явно се появяваше по два пъти на място. Това си помисли съзнанието и зачака тя да се появи отново, за да прибави следващото и появяване към каталога с предишните в паметта си. Единственият начин да отвори вратата и да излезе през нея в рамките на краткия интервал на нейното присъствие беше ако преди това съзнанието се намираше в близост в момента на самото и появяване.

 Затова и трябваше да добие умението за правилни прогнози. Сега вратата от див кестен се появи там, където съзнанието я беше видяло за първи път. Ясно! То бързо застана в близост до нея, изчаквайки с леко нетърпение повторното и появяване, но най-странното беше, че тя се появи отново до далечния ъгъл. Това озадачи съзнанието. То зачака отново, донякъде затруднено от логиката в реда на появяване на нещата, и застана бързо в средата на стаята.

Вратата се появи там, откъдето преди миг то беше тръгнало. После отново два пъти се яви на второто място. После два пъти на първото... после по един път на второто и на първото... А след това отново се появи на второто...

Сега то разбра! Значи последователността бе 11221212211212... То проследи още един път тази последователност и застана в готовност до очакваната  позиция. Но последователността му отново се наруши. Този път врата се появи на трето съвсем различно място.

О,не! Сега вече разбирам! Съзнанието продължи да следи реда на появявания и вече знаеше. Комбинацията, която бе установило преди това се повтаряше по пет пъти, след което вратата се появяваше по един път на трето съвсем различно място. Значи последователността е КОМБИНАЦИЯТА – КОМБИНАЦИЯТА – КОМБИНАЦИЯТА – КОМБИНАЦИЯТА – КОМБИНАЦИЯТА – 3 – КОМБИНАЦИЯТА5 – 3 – КОМБИНАЦИЯТА5...

Но и тази прогноза се оказа грешна. Но то еволюира! Тук става въпрос за градация и усложняваща се с времето последователност! Изминаха часове на внимателно следене, и опити... Логиката на появяването на вратата, която несъмнено съществуваше, ставаше все по-сложна, но и съзнанието все повече улавяше общия смисъл като всеки път, щом застанеше до вратата, логиката се оказваше различна. Както и да е, рано или късно, въпреки най-разнообразните подходи на появяване на вратата, комбинацията щеше да се повтори по играта на прогнозите му...

А когато това стана и съзнанието успя да отвори вратата-беглец и да излезе през нея, то се натъкна на безброй дълги снежно бели коридори с безброй врати с дървесина от див кестен, които не изчезваха, но кошмарът от броя им беше очевиден за самото съзнание.

Тепърва му предстои да се учи да прилага всичките си умения и дадености и да ги развива колкото може в клопката на собственото си въображение. Колкото до нас, важно е да продължаваме да наблюдаваме този безспорно интересен субект докато това наблюдение е възможно.