Спомен за някогашната любов,

Може би жива, цъфтяща.

Лунни цветя в сребърна градина,

Все още там, в дълбините на душата.

Въпроси... безброй отговори

И нито един свързан с мисълта.

Загаснала болка се съживява,

А дребни рани не зарастват.

Пъстрата дъга изгрява пак

И несъществуващ мрак я скрива.

Буря от чувства, вихър и мечти,

Поток от искри проблясва там.

Как ме боли от всичката красота!

Непроляти сълзи потъват в море,

Море от непостигната нирвана.

И любовта се съживява, възкръсва

И умира отново в пресен спомен.