Някогашното сегаСпомен за някогашната любов,
Може би жива, цъфтяща.
Лунни цветя в сребърна градина,
Все още там, в дълбините на душата.
Въпроси... безброй отговори
И нито един свързан с мисълта.
Загаснала болка се съживява,
А дребни рани не зарастват.
Пъстрата дъга изгрява пак
И несъществуващ мрак я скрива.
Буря от чувства, вихър и мечти,
Поток от искри проблясва там.
Как ме боли от всичката красота!
Непроляти сълзи потъват в море,
Море от непостигната нирвана.
И любовта се съживява, възкръсва
И умира отново в пресен спомен. |