“To see an ocean

To reach a star

To call the moon

To burn a heart

To die in beauty

To cut a flower

To live in heaven

To love an angel

To bring the light”

Влюбих се в ангел. Толкова невинен, толкова чист, толкова красив.

Заобичах ангел. Толкова светъл, толкова нежен, толкова успокояващ.

Само той би могъл да ме спаси от сивите проблеми. Моят ангел хранител – част от мен, живееща под ярка звезда. Заедно в студа преоткривахме Орион, луната и дори нощните самолети. Ах, млада любов! Тази неловкост и несигурност, които изпитваш през цялото време... Двама влюбени, макар и признали един на друг чувствата си, остават притеснени заедно, неопитни и зелени. Това е младата, узряваща, разцъфтяваща любов. Вълнението е повече от спокойствието, колебливостта – от вярата в себе си, недоверието – от увереността. Повечето е мечта, а бъдещето неизвестно. Всеки ден е сякаш нова борба за това бъдеще, крехко като пламъка на свещ.

Но моят ангел лекува белезите ми, облива ме с топлина и светлина, приспива ме под крилата си... дава ми надежда. Заплитам се в присъствието му и все повече всеки следващ ден, загубвам се в облаците, летейки в небесата с него. Страхът да не падна намалява, а мъглата оредява.

Аз обичам ангел. Обичам го така необикновен, както го виждам и усещам със сърцето си, но и така обикновен, както вярвам, че трябва да е, за да е до мен. С душа от течен огън аз пламтя по него.

„Ангелски шепот...

Невинност, чистота...

Огнени и пламтящи очи...

Поглъщащо сияние...

Прераждане в една сродна душа...

Такава си ти...

                        ...мой ангел...”