Тънка светлина, слънчево перо. Пишещо с мастило от лъчи в книгата на вдъхновението, то може да бъде докоснато само от ръката на Всевишния или тази на светеца.

То не се усеща – докато го държиш можеш да почувстваш допира на светлината. Безгранично леко, по-леко от всяко перце, леко като лъчите. То е и топло – не горещо, а съвсем слабо сгряващо. Красиво е... и нежно, донякъде успокояващо, но най-вече неутрално и небудещо каквито и да е лични желания и емоции, защото те биха били пречки за всеки избистрен и пишещ. Свещена прозрачност...

Разсеяна светлина вместо перушина, светлина, слаба и незаслепяваща, преливаща в невидимост и губеща се в най-крайните точки, се съединява в общ лъч, образувайки тънкото фино стъбло. Различно сгъстената слънчева „материя” е прозрачна като дълбините на пламък.

Перото е красиво, но това му качество бива най-незабележимото и маловажното. То е като дух от светлина – не заслепява, а и през него всичко се вижда, но все пак свети. Перо, изписало историята на света в хиляди страници, перо, мъдро като старите върби, перото на свещениците и вечността.

Истории от мека светлина, разказани от слънчевото перо, изпълват миналото и раждат бъдеще. Може би перото е само светлинно отражение, може би е просто висша сила или творение, а може би е дух, затворен да създава и определя човешката съдба завинаги.

Слънчевото перо е перо от разсейваща се светлина в тънък слой, концентрираща се в малко бляскаво стъбло в центъра. Аз писах с него – леко, недокосваемо и малко топло, а може би просто вярвам във фантазията.