Неразбирането... Глупостта... Къде е тяхната сила? Като зараза обхващат хората, а ти оставаш сам. Продължаваш да мечтаеш, но мечтите ти са неразбрани, всяка нова реалност – отхвърлена, а всяко вдъхновение непочувствано. Наоколо е безразлична студенина. И пак си сам. Хората са глупави, те не разбират, заети в събевъздигане чрез собственото ти погазване. Хиляди образи изпълват твоя свят, преоткриваш хиляди нови неща в най-старите, но никой не ти отдава дори поглед. Искаш да покажеш на света нещо красиво, а той отвръща глава и го отхвърля. Това е твоята реалност сред още дузина други неразбрани като теб.

А глупакът, той живее в тесния си свят и не осъзнава нищо друго. За него всичко е изцяло просто и не се тормози с най-големите пъзли на света, но остават толкова много неща, които той никога няма да разбере, почувства и изживее. Толкова много. Но него това не го интересува, а само онова в тесния обсег на неговите възприятия. Но ти жадувай да знаеш всичко за този свят, осъзнаваш своя смисъл и попиваш всяко ново изживяване. За теб всеки ден е ново приключение и ти растеш и помъдряваш, а глупаците сред теб само растат. Ти си притиснат и отхвърлен. Това е твоята участ - да бъдеш неразбран. И да разбереш повече.

9.2007