Гимназиалният живот е също като началното училище с единствената разлика, че учениците се мислят за големи. Най-важното гимназиално качество е „готиността” , т.е. умението да си готин. Това е стремежът на всяко маймунче с оформящи се възгледи, което постъпва там. Какво означава да си готин? Да те приемат, но и да те харесват. Да бъдеш нещо, да си „хладен”, т.е. да не трепваш око пред наркотици, алкохол и разни не дотолкова прилични неща. Да чувстваш, това е обратното на това да си готин. Тогава си пъзльо, пикла, чието смотано присъствие е крайно нежелано. Да четеш, това е далечно от това да си готин. Тогава си зубър, перко, очилатко, откачалка, която никой не може, но и не иска да слуша. Кой си ти? Ако си достатъчно разсъдлив, ще разбереш, че си човек с роля в общата кожухарска игра, а ролята, която си избираш, ако си още малко, малко по-разсъдлив, е тази на готиния гимназист.

И шоуто започва... Следят те всички минус един гимназиални папараци, образът ти виси в представите на местните клюкари, PR-ът ти във всеки клас често се продава на необявените ти връстници конкурентни, а общественият ти рейтинг пада с цели два пункта, защото не си обидил онзи досаден учител по физика. И това навсякъде от гимназията в града до онази, до която се стига с пълна с шейна вълци!

Навсякъде все същите гимназисти – недорасли малки уязвими човечета, разделящи се на присмиващи се и осмивани в цялата трагикомедия на крехкото детство. Някога и аз участвах, макар че историята винаги бе една и съща. Но стига толкова. Сега и аз затварям тази толкова скъсана от разгръщане от всички останали животи страница. Точка.

l’ame immortelle