Опожарени сгради... От вълните на неистинска вода. Навън вали и буря обгръща света, а крепостта ни обкръжена от смъртта и разрушението, задушена от безнадеждността, малко по малко се предава. Кула след кула падат превзети от реалността, горят – горят ужасно – и се превръщат в руини на неосъществена мечта. Губим я. Губим себе си, а пъклените сенки наближават. Обречени сме.

Паниката завладява и последните ни сили...  Гледам през огромната тераса надолу и надалече. Царството ни залязва, а не знам какво да направя. Останала ми е частичка вяра, но какво може да направи тя? Този свят загива предаден, сградите и кулите горят, хората умират, борейки се със сетни сили, а отвъд вилнее буря. Всичко останало е буря... няма го. Странна буря – някак празна, прозрачна и безсмислена. Безцелна буря, в която нищо не се случва. Бурята на празнотата.

Няма враг. Няма срещу кого да се изправя. Отчаян съм, а пред погледа ми всичко пропада и разрухата се приближава. Не знам какво да правя. Вълни от невидимо безсмислие поглъщат крепостта. Дали ще удържим? Те се приближават бързо, изтриват всичко в празнота, оставяйки го назад и надалече. Погром... Аз загубих... Чувствам се слаб и изгубен. Парченце вяра? Има ли смисъл? Твърде е реално за красива приказка или легендарна история с истински такъв.

Всяка тревичка е погазена, всяка надежда изгубена – горящи останки, а зад тях най-празната буря поражда безсмислени поглъщащи вълни. Крепостта на една мечта си отива. Криза, загуба, безнадеждност... но истинският враг го няма, истинската причина също. И ето разрушението почти ни достигна... Това не е поучителна история. Това е истинската загуба.

03.2008