Какво представлява понятието модул в математиката? Извличане на абсолютна стойност на дадено число, параметър или неизвестна променлива. А какво означава този термин в природата? Има ли го? Валиден ли е или не за всички и всичко? Какво би станало ако поставим света в модул?

Сега ще разгледаме този термин по един по-абстрактен начин за разлика от строго математическия му модел. Модулът прави от отрицателното положително. В него всичко е имащо и естествено, няма недостиг и липса. Изваждането въобще не съществува като действие, тъй като не съществува и отрицанието като някакъв тип явление. Нещата само ги има и няма такива, които ги няма, т.е. има ги всички и същевременно никои не ги има по-малко от другите.

Не можем обаче да твърдим че всички неща ги има еднакво, тъй като ни е пределно ясно, че някои ги има повече от другите – като форми, размери, дължини, плътности, трайности и още хиляди признаци, по които едни са водещи, а други не са. В същото време нямаме правото да твърдим, че едни неща ги има по-малко от другите, макар че другите ги има повече от тях, тъй като такова понятие като „по-малко” не съществува реално в подобен свят.

Как тогава едни неща ще са повече от други, а другите не може да са по-малко от първите? Модулът изисква този модел на съществуване, в който основна остава крайната симетрия. Колкото повече го няма едно нещо, толкова повече го има реално. И никакъв тип недостатък не се признава за съществуващ. Той обаче не се отстранява от съществуващото и не би се изгубил в нищото на отхвърленото отрицание, а се превръща по метода на симетричната еластична крива в съответстващо и евентуално противоположно по характеристики предимство.

Несъществуването в подобен свят е напълно възможно, но само в тай-близкия до естеството на самото съществуване аспект. Защото изцяло естествената нула не е нито дори минимум отрицатрелна, нито толкова положителна. Ако приемем едно нещо за по-малко съществуващо го обричаме на толкова съществуване, колкото по-малко е несъществуването му.

Симетрията се запазва, но се променя нейната среда, т.е. като математически модел наличието и отсъствието на нещата лежат на една и съща равнина. Нещо повече – съществува строга линейна функционална зависимост между всеки две съответни точки от равнината, определяща цялостното разположение на съществуването и отговарящото му несъществуване. Те съвпадат.

Какво трябва да значи това? Че няма съществуващи и несъществуващи неща в свят в модул. Какви са тогава нещата в него? Тяхното ново определение се крие в същността и абсолютността на тяхното съществуване и несъществуване. Би било по-лесно да утвърдим всичко за постоянно съществуващо, но това положение не удовлетворява всичките му изисквания за точност, пред които сме поставени. Какво е то тогава? Главното положение, което можем да заемем, е, че всичко съществува по начин, различен от този на формалната релност. И не съществува в твърде частен смисъл – абсолютната нула. Обвързвайки тези характеристики с обикновените от познатото ни естество трябва да ги модифицираме като особена форма на съществуване или „абсолютно съществуване”.

В света в модул абсолютното съществуване е основна и едниствена форма на съществуване. Тя заема всички стойности в безкрайността освен една единствена, която пък е заета от абсолютното несъществуване – абсолютната 0. Така безкрайно голямо множество от стойности представлява съществуването в неговия гореспоменат смисъл, а безкрайно малко единство представлява несъществуването пак в този смисъл.

Крайно индивидуалното е на недостижимото дъно на безкрайно универсалното. В този свят съществува също толкова строга като нашата хармония, макар и в по-различен вид. Нови две абсолютни противоположности изграждат принципите на съществуване на нещата. От най-истинското нищо произлиза най-истинското всичко. Подобен свят се образува точно на този парадоксален и в същото време безкрайно точен от абсолютна гледна точка смисъл – всичко произлиза от нищото. То е в основите на всичко, което като напълно абсолютно понятие не съдържа в себе си само самото нищо, тъй като то не представлява нищо. Този факт математически би представлявал събиране на стойност с 0 или по-точно събиране на безкрайност с 0.

Може би и нашият свят произлиза от нищо също както светът в модул е произлязъл. Но за разлика от втория, в първия няма основа, върху която да можем да базираме съществуването в този негов смисъл, поради което това съществуване е съществуване в съвсем друг смисъл.

Симетрията в нашия свят е много по-различна. Светът в модул е само частен случай от тази реалност, а приравнявайки неговите стойности с нейните получаваме пълна еднородност. Може би бихме могли да създадем и понятието „антимодул”, чиято обхватност би запълнила останалата половина от нашия свят. Но можем ли да признаем такова понятие за истинно след като то самото е в постоянни противоречия със стандартната математика – като започнем от елементарни алгебрични действия като степенуване и коренуване и завършим с множество теореми и аксиоми, чиято истинност се поставя под въпрос.

Модулът обаче е в пълно съгласие с тях и модулният свят като предмет на нашите интерпретации е несъвместим с подобен противоположен свят не само поради самата си противоположна съдържимост, но и поради общата несъчетаемост в общ еднороден свят като нашия. Математиката също отхвърля тази идея като възможност. Затова и остава не по-малко невъзможно да съчетаем два различни свята поради същата си различност и факта, че са светове.

Единственото, което би преобърнало нещата и евентуално би могло да направи подобни съчетания напълно възможни е променливост на законите на природата. А различни ли са те във времето? Защо това да е невъзможно?

И защо да няма още по-точна или най-малкото по-усложнена симетричност в природата? Какво като огромна част от математиката не удобрява подобна вероятност? Корените, квадратите изискват положителност. Каква абсолютна стойност би имало всяко число, ако тази абсолютна стойност би могла да бъде и отрицателна? Може би навлизаме в несъществуващо измерение на самото съществуване.

Безспорно обаче светът в модул е с известен произход. В един антимодулен свят от всичко би произлизало нищото, което е симетрично на противоположното. Така съчетани двата свята създават общовалидна двустранна теорема, че всичко произлиза от нищото и нищото произлиза от всичко. Тази цикличност би трябвало да се превърне в омагьосан кръг за нас, но подсказва за поредната неизмеримост на произхода на Вселената, която умее да направи от най-точното неточно и от абсолютното ограничено.

Но дали нашият свят не е всъщност свят в модул? Всичкото отрицание би могло да бъде само наличие, спрямо което другите наличия са по-големи, но то самото не е по-малко от тях. Съществува ли въоще нищото? Самото му определение го прави несъществуващо, но ние вече установихме че то, макар и самоопределящо се по подобен начин, е не само необходимост, но и основа на другите неща. В крайна сметка може и всичко да съществува като само някои неща съществуват повече от други.