Поляризацията е често срещано явление в природата. Тя се изявява в изострянето на преливащи различния и превръщането на слятостта в разкост, при което противоположността се засилва за сметка на еднаквостта. Какво определя съвместното съществуване на толкова различни противоположности? Какво е значението на поляризацията и какво я причинява?

Противоположностите са различните краища на един и същ качествен спектър. Те озграждат този спектър в зависимост от взаимоотношението си, като реалната среда представлява равната пропорция между тях и тяхното пълно равновесие. Пълната противоположност на равновесието е крайният дисбаланс, в който измерваните противоположности са в отношение безкрайност към нищо. Измервайки качествения спектър на този баланс ние можем да намерим нова среда на симетрия в първия. Средата между баланса на противоположностите и техния дисбаланс е взаимоотношението три към едно и неговото противоположно едно към три, чиято среда а средата на самия спектър.

Всяка следваща симетрична точка от качествения спектър на две противоположности представлява равновесна среда в ново спектрално измерение спрямо баланса и дисбаланса в предходния такъв. Така достигаме до извода, че всяка точка от спектъра е баланс между дадени противоположноти от следващи измерения, като отдалечеността на измеренията е пропорционална на нивото на двойнствената асиметрия на тази точка.

Поляризацията в това отношение представлява разкъсване на спектъра и пълното изчезване на баланса. Той причинява сливане на спектрите от всички измерения с първия и основен спектър на две противоположности. Равновесните точки се разпадат на противоположностите, които балансират. Тези противоположности се отделят като вълни от техния взрив и достигат и се сливат с равновесните точки от по-ниско измерение, които също се разпадат. Отделните етапи от тази верижна реакция на дисбалансиране стават все по-мащабни, докато накрая достигат и основния качествен спектър.

Поляризацията е крайно дисбалансирана. Тя се бори с равновесието в природата за своето съществуване, макар и често губейки част от рязкостта както на очертанията, така и на характера си. В природата поляризацията създава силно напрежение и натрупване на неуравновесена енергия. Затова и трудно се запазва – тя е неспокойна вълна в гладката уравновесена повърхност. Равновесието е противоположно на поляризацията. Между тези противоположности също съществува известен баланс.

Но защо противоположностите са две? Разглеждайки фигурата на равностранен триъглъник в дадена качествена равнина, а след това на правилен четириъгълник, петоъгълник и пр. за белязваме една важна закономерност. Равнината е определена като качествена, защото отдалечеността на две точки (качества) определя тяхната разлика. Най-голямата възможна разлика е и противоположността между качествата. Качественият спектър със своите две противоположности изобразен фигуративно върхо тази равнина изглежда като права. Ние обаче ще я ограничим за нуждите на нашето наблюдение и ще я превърнем в отсечка с фиксирана дължина, която ще наречем максимална.

Добавяйки трета точка, която можем да приемем за трето качество, и размествайки останалите по подходящ начин, ние построяваме триъгълник с фиксирана сължина на страната. Добавяйки ново качество и запазвайки същото лице на фигурата ние построяваме правилен четириъгълник (квадрат). Неговата страна обаче е по-малка от страната на триъгълника. Добавяйки ново качество и запазвайки същото лице и на правилния петоъгълник, забелязваме, че той има още по-малка страна. Така добавяйки безкрайно много качества и винаги запазвайки лицето ние получаваме все по-ясно очертана окръжност, чието разстояние между съседните съставни точки става все по-пренебрежително малко.

Вземайки предвид, че разстоянието между качествата е и тяхното различие, то окръжността се състои от безкрайно много близки и сляти качества, т.е. превръща се в спектър, чиито краища са съединени и в резултат не съществуват противоположности в нея. Така съвършената качествена окръжност е и спектър на съвършения баланс в природата. Намалявайки качествата ние намаляваме и тяхната близост и поляризираме фигурата. Ако една от точките на триъгълника съвпада с центъра на окръжност, а другите две лежат на нея, то расиусът на тази окръжност е с максималната дължина на първоначалната отсечка, която разгледахме. А тази дължина е по-голяма от дължината на страната на триъгълника и е дължината на спектъра на противоположностите.

Реално спектърът на противоположностите или спектърът на нещо (качеството му или самото качество) е ос с недостижими противоположности. Същността на самата противоположност е в двойнствеността. Всяко едно нещо има точно едно противоположно. Сборовете от качества имат като противоположни сборовете от противоположните им съответни качества. Всеки две противоположни неща лежат в едно и също качествено измерение. По абсолютност обаче те са едно и също нещо. Тази абсолютност е една единствена родоначална точка в качествената равнина. Тя е недостижимият произход както на съвършената поляризация, така и на съвърщения баланс. Подредеността произлиза от хаоса, определеността от неопределеността, рационалността от ирационалността, вечността от безвремието, всичкото от нищото, голямото от малкото и пр.

Противоположностите произлизат една от друга. Качественият спектър расте в посока на едната си противоположност като за начало има другата. Този процес на разширяване се нарича развитие на Вселената и се осъществява благодарение на поляризацията и уравновесяването, които постепенно се редуват и съчетават по определен начин. Поляризацията и уравновесяването са два отделни и противоположни стремежа на природата. Несъвместими са като всички противоположности, но съществуват заедно. Те са краищата на спектъра на динамиката във Вселената.

Механизмът на разширяване на качествения спектър включва последователни  неуравновесени поляризиране и уравновесяване, които се прилагат в него. Поляризирането на единствения съществуващ край го засилва към началната си противоположност, измествайки го по този начин към по-интензивните, а на освободеното място уравновесяването кара по-малката му интензивност (тъй като поляризацията не е идеална по обхватност) да прелива с по-голямата. Нова поляризация засилва получилия се дисбаланс, като изостря дори малките разлики в интензивността и отблъсква различните части на качествения спектър, разширявайки обхватността му, в която уравновесеността отново ще накара краищата да преливат едно в друго. Пример за това е образуването на различно силен положителен  и на ралично силен отрицателен заряд, както и получаването на големи от малките неща чрез неравномерното им разположение.

Противоположностите се зараждат просто като краища от едно и също начало. Всяка една от тях е своеобразен негатив на другата. Всяка една е досатъчно обособено нещо и част от нещата като цяло. Самите неща са множества от спектри, резултат от природното развитие, динамичността и балансирането и. Всяко нещо има своя негатив. Негативът на Вселената е друга Вселена, в която всяко нещо е заменено с противоположното му. Негативът на нещата са сборовете от качествени спекти, чиито качества са симетрични по равновесната точка на качествените спектри на нещата.

В основата на света лежат противоположностите, взаимодействащи си от неговото начало до неговият край. Взаимодействието на противоположностите е в центъра на динамичността. Поляризацията и уравновесяването са двата основни и противоположни типа взаимодействие между тях – тези на асимилация и десимилация. Затова и те са основна част от динамиката на света, от която произхождат и самите противоположности.

Противоположностите съществуват, за да определят равновесието и загубата на такова. Те са границите на поляризацията, а тяхното динамично равновесие допринася за появата в различна сила на всяка една от тях в нещата в течение на времето. Това равновесие е безсмислено без поляризацията, защото неговата динамичност е невъзможна без нея. А имено поляризацията е причината и следствието от самата промяна, докато уравновесяването – от стабилизирането на нейния ръст.

Поляризацията, също както и уравновесяването и причинена от природните закони. Нейното значение е в обособяването на противоположностите и по този начин в разширяването на качествения спектър. Поляризацията е част от динамиката на света, макар и често да е много по-невидима от баланса в природата. Тя е дисбалансът, който причинява промени, с което и развитие въобще. Също така тя води до появата на противоположностите, които са просто двата края на дадено качество, но изграждат в своето взаимоотношение и целия му балансиран спектър. Поляризацията е неспокойната вълна по повърхността на статичното равновесие, която го превръща в динамично – част от импулса, който променя света.