Какво значат нещата? И каква е тяхната цел? Целта на всяко нещо в процеса на неговото целеустремение, с което и на съществуване, е себеосъществяването му. Дали винаги обаче съществуването е възможно само чрез някаква цел, която да го причинява или най-малкото потвърждава и усмисля? Себепостигането и себеосъществяването са целта на всяко нещо само ако то има някаква цел, т.е. неговото съществуване се основава на тази цел независимо от нейната постижимост.

Това какво значат нещата е изцяло обвързано с това защо те съществуват и каква е целта им в процеса на съществуване. Ако нямат цел то тяхната цел е да нямат такава. Приемането на това становище е необходимо за пълното възприемане, следвано от боравенето, с понятията за целта и безцелието.

Целта на нещата и техния смисъл са пряко свързани с техният цялостен вид. „Приспособленията” на всяко нещо в постигането на целта му са част от приеманите от него качества, които то  в крайна сметка развива. Необходимостта от постигането на целта засилва едни свойства и отслабва други. Целта оправдава средствата. Но ако всяко нещо приема вида, нужен за неговото себеосъществяване, то нещата с еднаква цел би трябвало да изглеждат еднакво. А имат ли еднаква цел те?

Нещата не изглеждат еднакво, макар и тези със сходни значения да имат сходни качества. Истината е, че условията са мрежата и препятствията, през които трябва да премине всяко нещо, за да постигне определената цел, разположена винаги зад тях. в този смисъл то трябва да успее да се нагоди към тях и да се трансформира по изискваните от тях начини за да успее да премине. Тази трансформация обхваща и вида на нещата, който е изменен в различна степен спрямо оригиналния настроен само за самата цел вид. Вярно е, че изменяйки до голяма степен своите свойства, нещата все пак запазват основните си необходими такива за целта им. Приспособленията, с които те разполагат се определят както от условията, така и от целта. А те са различни. Качествата, определяни от условията са придобити в порцеса на себеосъществяване, а качествата, определяни от целта, са предопределени като най-начална форма и включват естественото влечение към себеосъществяване, което предхожда съществуването.

Освен това нещата си взаимодействат по време на своите себеосъществявания. Така те допълнително се променят, с което и отдалечават от първоначалния си вид. Всяко едно грубо казано заема подходяща според средата форма на съществуване, нагаждайки се към предхождащите го, които за него са се превърнали в условия, т.е. фактори в средата. Така съвършенството на природния механизъм не се появява наведнъж, а се реализира постепенно и прогресира до състояние, което за човека изглежда като съвършено сътворение. По този начин трудно може да определи целта на нещата по техния вид, макар че тя донякъде го определя. Видът на нещата е съобразен с условията и следва целта.

Възможно ли е съществуването на едно нещо заради друго? Като следствие от явление, осъществило се благодарение на съществуването на първото нещо, може да се появи второ. Разглеждайки обратната връзка отново не можем директно да отречем този факт. Като причина за бъдещо явление, причиняващо съществуването на второ нещо, може преди това да съществува първо. Но имат ли изобщо цел нещата?

Ако нямаха цел нещата щяха да са еднакви в първоначалния си вид. Следователно съществувайки, те щаха да си оказват едни и същи взаимодействия. Тогава те щаха да са еднакво видоизменени и дори сега щаха да изглеждат еднакво да са едно единствено видоизменено нещо, умножено много кратно. Но нещата са различни. Те са много отдалечени от този вариант. Видът им е последствие от събития, фактори, взаимодействия и цел. Това трябва да значи че нещата имат различни цели.

Но целта като значени на нещата е твърде относителна за подобно разбиране. Тя е далеч по-сложна от прост план за съществуване. Дотук ние я разбирахме само като основната смислово определяща цел, предхождаща и придружаваща съществуването и отговор на цялото значение на нещата. Целта като общ притегателен център може да бъде съставена от безброй по-малки цели, обхващащи както определени действия, така и цели периоди. Целта на нещата става далеч по-труднооткриваема когато е криволичеща в подробност. Отделните малки цели губят обаче своя смисъл без да се обединяват върхо общ резултат и да произхождат от общо начало.

Нивото на цел е мащабът, в който се разглежда целта на нещата. Върховното ниво остава основната смислово определяща цел, която е основа и на началото и на края на същестуването на притежаващото я нещо. Нивото на целта е и нивото на нейната сложност така както най-сложната цел е съставена от много все по-опростени според мащаба на разглеждане цели.

Наличието на много малки цели и съставността на целта като цяло говорят за разум и планиране в самата природа. Но законите, в които тя съществува сами нареждат стъпките, по които се осъществява. Сложността не винаги е знак за разум. Самият разум е една сложност. Малките цели могат да бъдат определяни както от условията и възникващите промени в тях, така и от самите закони. Моментните промени от единното цяло са като трептенията по една и съща повърхност. Отделните цели са кратки изкривявания по мащабно правата основна цел. Така установяването на тази цел на дадено нещо може да бъде много по-лесно установена ако това нещо се наблюдава в мащабност.

Взаимоотношението между цел и продължителността на съществуване на дадено нещо не е винаги ясно и пряко установено. Нещата по принцип съществуват докато се самоосъществяват, т.е. двата момента се препокриват и са с еднакви начало и край. В други случаи нещата съществуват неизвестно спрямо тяхното себеосъществяване. Необходима ли е обща форма на съотношение? Зависи какво изисква самата цел. Така целта може да включва своето недостигане, и по този начин да определя същото взаимоотношение като в първия случай.

Възможно ли е целта да не бъде постигната? Непостигането на целта не премахва значението на нещата. Самото съществуване на нещата е паралелно на тяхното себеосъществяване. Така дори при прекратяването на това съществуване, целта е донякъде осъществена. Въпросът за непостигането на целите на нещата е въпрос, поставящ и съмнение във всемогъществото на Бог. Непостигането е напълно възможно като целево поставено, но тогава то се превръща в постигане. Докато не знаем изтинската цел обаче двете състояния са едно и също.

Истинската цел е една и съща за всички неща. Нещата имат общо начало и общ край, с което и обща смислово определяща цел. Това, което е различно са малките съставящи я цели, причиняващи различни условия и причинявани от тях. Всичко се свежда до началното поставяне на целта и първите съставящи я подцели. Първите вибрации на еднакви струни биват различни, създаващи по този начин различни вълни в пространството около тях и в резултат пораждащи нови вибрации. Началното тръгване към целта е онова, което създава цялото разнообразие от вибрации, които се изразяват като различните неща в последствие. Еднаквите цели биха затрептяли еднакво при еднакви условия, и в резултат нещата биха били еднакви. Но придавайки им различен импулс, те добиват различни малки съставни цели и затрептяват различно, изразени в много и  различни неща. Необходимо е този импулс да се предаде само на една струна, за да се получи цялото разнообразие от неща, тъй като останалите се нагаждат към неговите вибрации.

При безцелния модел не могат да бъдат създадени различните трептения чрез различни цели от по-ниско ниво, защото липсват както те, така и самите смислово определящи цели. В този както и в повечето случаи началният импулс играе решаваща роля. Той също е самоопределен и последствие от осъществяването на съществуването на нещата, т.е. от неговото начало. А началото на съществуването на всяко нещо е твърде относително само по себе си. То се слива с началото и края на съществуването на много други неща, както и с промяната в трети. Като такова то придава собствен първоначален трепет на целта, т.е. собствен импулс. Началото на първия елемент е подобно слято с началото на всичко.

Нещата сеществуват докато се себеосъществяват. В известен смисъл себеосъществяването е самото съществуване и обратно. Целта е в своето си преследване и свършва с него. Самите неща са собствените си цели и собственото си съществуване. Това е и тяхното значение.