В рамките на ден аз за първи път: видях морско конче, жълти и сини островни жаби, акула, чудовищна костенурка, работещ водолаз и стотици екзотични подводни корали и риби; посетих шоу с делфини и пингвини; бях в 4D кино; докоснах морска звезда; снимах се до единствената пълна колекция от кости на T-Rex динозавър; наблюдавах влиянието на петрола върху околната среда; огледах повече от хиляда форми на живот отблизо – лебеди, фламинго, носорози, хипопотами... видях и истински изчезнали видове; немарих цент с големината на тялото ми; изучих в подробности истински фосили; управлявах малък марсоход; видях инфрачервения си образ; четох старинен учебник по древна астрономия; бях качен на върха на небостъргач с най-бързия асансьор в света за по-малко от 15 секунди; пих кафе в най-високото кафене на света.

В рамките на два дни аз за първи път: видях истинска подводница, космическа капсула, прототип на кола от бъдещето и триизмерна проекция на Земята в реално време; стоях пред изкуствено създадено торнадо; преминах през стачка; бях опръскан от огромен куб с лицето на възрастна жена; пътувах сам до огромен европейски град (Рим) без  карта, знания за езика и време и въпреки това успях да посетя всичко, което исках като например Колизеумът; направих си снимка с испанец, облечен като гладиатор, който се опита да ме ограби.

В рамките на месец аз за първи път: бях нарисуван на карикатура; се бих пред публика; трябваше да чакам минути за изчисления, които накарах компютъра ми да направи; избрах размери за джуджета; покрих 32 километра с колело за малко повече от час; заседнах на отварящ се мост заради минаваща лодка; приближих истински пиратски кораб; запознах се с личност, спечелила 320$ от състезание по плюене; опитах бананови пържоли; оглушах от изстрелването на топ пред очите ми; създадох собствена дъга; плавах с каяк; бях на безлюден остров; посетих изоставен морски фар.

В рамките на няколко месеца аз за първи път: използвах табелата „Моля, не притеснявайте!”; трябваше да пазя нещо толкова ценно, че исках да го изхвърля и никога вече да не го имам; взех кратък урок по мандарински; бях подминат от куче с брада; пих вода от конус; на мен бе посветена татуировка; общувах с чатърбот; видях уличен парад; бях осветен от хеликоптер; бях в индианско иглу; бях в една стая с около сто пеперуди; бях попитан дали съм женен; получих безплатна вечеря в църква; напуснах работа; използвах конно такси; усетих вятър толкова силен, че не можех да падна; плавах с ферибот; получих целувка по средата на път, по който колите продължаваха да карат; реших математически проблем в осем големи страници; изнесох лекция по извеждането на уравненията на Айнщайн; създадох първата си компютърна игра; направих видео по сценарий; летях (без самолет); пих коктейл едновременно от две сламки; научих, че майка ми играе Тетрис и дори е достигнала 12800 точки; отидох на интервю за работа; визуализирах как изглежда хиперкуб на калъч.

Стъпките на Велмара са дарът на тези мои времена, дарът на новото и неповторимото в единствен живот, на истинското усещане за него, неговата ценност и важност. Но те не са целта на този живот, а нейни производни. Те впечатляват и изумяват хората, защото те са самата цел за тях. ...Те са красиви последици от историята на Велмара, но незначителни в самата нея. Те са проявления на за кратко вложената и в новост фанатичност, но фанатичност и диамантена воля, погълнати и недостатъчни за това, към което тя наистина вървеше. Велмара, дъщеря на Озанус, е предана последна негова последователка, а нейните стъпки са още светлите езици красота по короната на легендарното слънце... Аз преоткривам и превръщам в свои нейните стъпки и в смелите си мисли дръзвам да погледна към това, което тя е следвала, към това, което е заслепило и подлудило баща и. Останалото е единственост и чувство за изцяло нова глътка въздух, която никога вече няма да бъде, но сега е повече от всичко и всякога.

08.2010