Моментът беше очакван от много отдавна. Понякога събуждащ духове на неспокойствие, понякога просто приеман, постоянно оборван и на моменти фантомен и отхвърлян. Когато той бе започнал да приближава, когато дните започнаха да шептят за него в нещо като страх или просто вълнение от неизвестното, той започна да се оформя в безспирния поток на приближаващото – по-реален, по-могъщ. Всичко изглеждаше все повече, сякаш беше само подготвящо за него. Очертанията му ставаха по-важни, по-истински, по-могъщи.

Сцената на действието също беше избрана подходящо: престореният слънчев ден, който прикриваше нещо зад яркостта си; полусветлата хотелска стая, в която очите изглеждаха по-черни, кафето в черните порцеланови чаши, мебелите и нещата контрастираха на тъмните завеси – черно, чиято интензивност създаваше усещане едновременно за елегантност и фаталност; автобусната спирка с огромния златен часовник на една жълта стена, достатъчно голям, за да отчете добре всяка оставаща минута, плоските каменни колони, държащи масивен и тежък покрив.

Когато моментът вече настъпваше, реалността му пораждаше усещане за нереалност. Беше твърде странно, за да се обясни – сякаш мисълта вървеше по опасно поле, постоянно избягвайки определени посоки и места, сякаш половината функции на ума бяха изключени, защото тежестта на възприеманото не можеше да бъде асимилирана и обработена пълноценно. Интензивността на идването му превръщаше погледите в празни, неосмислящи и нежелаещи да направят последното – съзнателно неосъзнаващи. Думите бяха безсмислени, както и действията, смисълът беше напразен.

Моментът настъпи. Като момент на настъпваща смърт, труден за вярване, дългоочакван и ужасяващо неизвестен всяка следваща секунда. Интензивност, която беше непоносима, а променяща завинаги. Моментът, за който се подготвя всяка част от миналото и след който бъдещето е неважно. Не краят, а мигът между него и някое начало. Краят като част от него. Експлозия на действието в историята – моментът на първо проридаване, скок от мост, оргазъм в полутъмна атмосфера, сбъдване на мечта или раздяла с някого. Интензивност и същина на реалността и вятъра на вечната промяна.

07.2010