Пиано и разхвърляна стая. Пианистът, свирещ бавно и спокойно, следва тайната мелодия в мисълта си – мелодия на интеграли, диференциални уравнения и теории на полето. Музика от един мистериозен свят, комплексни зависимости – ноти от тананикаща подреденост. Бавна тиха симфония изпълва разхвърлената стая, танц на телата и силите, вълни от плавен симетричен звук, галещ формулите по бялата дъска, купищата отворени книги и хвърчащите листове записки и идеи. Тон след тон по знаещото пиано, вдъхновени пръсти в игра от клавиши и числа, вечната мелодия в мисълта, пиано и комплексността.

Академикът, вдъхновеният, геният, той свиреше нещо на света – свиреше онази дълбока музика, събудила го и осъзнала го – музиката, свирена от света за него. Хармония и лекота в творческите ръце и мисълта, опиянение от формулите, от движенията и ритъма в системите, които те описват, от сложността на интелекта, произхождащ от своя предмет... Любов към някаквостта, зависимостта, изопачеността – искрена и дълбока любов към симфонията и мелодията някъде неуловимо дълбоко в мисълта.

Клавиш след клавиш... Тон след тон... Нормалности и еднаквости, невъзможности и  чудеса... Потаен ритъм, уникален, несравним, изпълващ разхвърляния кабинет с чувство на красива вечност. Опояващи числа и връзки, замъгляваща сетивната комплексна истина, носеща се из света. Сигурност, повторимост, изкуство в математика, елегантност, динамика и любов – много, много любов. Пияно свирещо за всичко.

02.2010