Вас викам, специални деца на този свят – вас: вдъхновените от лунната светлина, създаващите в името на природата, търсещите зад ежедневието, изгубилите се в най-чудовищните чудеса и мистерии, обречените на сладката отрова да обожават мъдростта философи, старейшините сред млади горящи очи, индиговите души, моите красиви братя и сестри в този реализиращ ни свят.

Вас търся ден и нощ, търсейки света, себе си, всичко – вас и ще ви търся докрай. Вие сте толкова редки, толкова уникални... Ровя в пустинята от пръст, за да намеря едничко бляскаво камъче, поне един от вас. Има толкова много пясък, толкова много прах в моето търсене за вас. Не съм сам в тази пустош, няма да спра да я обикалям докато не ви открия един по един, камъче по камъче. Вашият блясък е твърде красив, твърде уникален, твърде труден да се намери, за да спра да търся.

Може би предпочитахте да сте нормални, да сте част от тълпата, част от пустошта. Не ви виня, защото вие сте хора, а хората зависят едни от други. Но ви моля да разберете, вие не сте такива случайно. Вие сте създадени специални, създадени да питате за света, да бъдете в него, да стигнете по-надалече и по-надълбоко. Във вашата природа е да горите със света, да творите, променяте и бъдете себе си, такова, с каквото сте дарени.

Аз няма да се примиря докато не ви накарам да го разберете, да чуете моята история и да продължите още по-надалече натам, накъдето този мистериозен свят ви е насочил. За всички вас това е Певогам.

12.2009