Вечният човек, съден от простосмъртните, им показва отдадеността на всеки свой живот и живее по-истински от тях. Мъдростта от всички животи го подлудява и граничи с хаос, но му позволява да се отдава и въплъщава, защото му дава още много шансове и изживявания, на които той истински ще се отдаде.